Сдружение Изкуство Днес
Център за съвременно изкуство - Пловдив

Урсула Биман, Subatlantic, 2015. Видео кадър.

Operaismo Naturale: Екология на събитието

Сгъвка 1-ва на Дигитални екологии 2018-2019: проект в две сгъвки

в Център за съвременно изкуство Баня старинна (ул. 6-и септември 179) и СКЛАД (ул. Екзарх Йосиф 16) в Пловдив, България.

С произведения на изкуството и интервенции на Донатела Бернарди, Урсула Биман, Лъчезар Бояджиев, Делфин Шапюи Шмиц, Войн де Войн & Симоне Гилгес, Йонас Етер, Дейвид Жак, Моника Урсина Йегер, Ноуботик, Доминик Кох, Марлене Майер, Боян Манчев, Анджела Мелитопулос, Уриел Орлов, Урсула Пала, Елена Пейчинска, Елоди Понг, Изабел Райс, Оливер Реслер, Доротеа Руст, Керстин Шрьодингер, Паскал Швайгхофер, Сандро Стойдлер, Аксел Щифел, Камен Стоянов, Милва Щуц, Катарина Свобода, Уна Семан & Бохдан Стелик, Лена Мария Тюринг, и Александер Тухачек.

Курирана от Димитрина Севова, ко-курирана от Катарина Свобода и Емил Миразчиев.

27-и юли до 5-и септември 2018 г.

Откриване: 27-и юли 2018 г. (подробна програма следва скоро)

Дигитални екологии обхваща две гънки на една голяма международна изложба и се развива между две пространства, Баня старинна и бившия тютюнов СКЛАД в Пловдив, България. Първата гънка, една изложба с лекции, интервенции и пърформанси, ще се състои от 27-и юли до 5-и септември 2018 г. под заглавието Operaismo Naturale: Екология на събитието; втората, една разширена изложба, надграждаща над първата и нейния контекст и участници с един съпътстващ симпозиум, от 4-и май до 29-и юли 2019 г. (симпозиум на 5-и/6-и май 2019 г.).

Digital Ecologies brings on display art works that exhibit an engagement with ecological domains to constitute a constellation of eco-art and emancipatory art practices of committed aesthetic inventions. They have ethical implications in the age of meta-data and the political economy of valorization of information under post-internet conditions, and in the troubling times of rapid and unpredictable climate change associated with global warming. The exhibition project is a platform to display, but also a laboratory for joint research to invent new concepts, affects and percepts – a space of transmission of ideas on how to transform knowledge into practice, and practice into knowledge, with its own temporality.

Operaismo Naturale revolves around the urgent questions of what kind of aesthetic practices can urge ecological thought through the multitude of artist practices on display in a multivalent project. There is some wonder what concept of ecology to embrace, or rather the resonances among so many concepts, some of them contradictory, but welcome as ‘Ecologies of Nothingness’ and its voiding love in troubled times, ‘Ecology without nature’ or ‘Dark ecology.’ The project encourages the viewers to explore the potentiality of this “dark precursor” that opens up a new passage of ecological thinking. How do these eco-logical sensibilia of what are doubles of thought relate to the issue of brain creativity that can be grasped as leaving room for more creative tracings? What kind of ecology can happen in the dark room, and how does ecological awareness actually start with the little glimmering in the dark depths of vast nature? This is the ecology of a black box and its lighting system of immediate and infinite reversible movements of lightning flashes. A Furling Machine that creates new ways of seeing and hearing, new ways of feeling, a logological cabinet (by extension curious) that ‘exhibits’ a will to form and affect plasticity.

Operaismo Naturale: Ecology of the Event takes inspiration from the desire by Deleuze & Guattari to write a philosophy of nature in which any distinction between nature and artifice becomes blurred. The ultimate volume of Philosophy of Nature remains an unwritten project in the body of their collective work, in the channels of their non-linear micro-logic of philosophical ideas. It leaves an unoccupied space for us to speculate, to fabulate, to experiment what and how such a philosophy could be that is inevitably a matter of aesthetics and ethics. The unwritten Philosophy of Nature is a project of naturalist materialism in science-fiction that remains an open work, a threshold for ‘heretic’ ideas in the blurred zone between nature and artifice, or what Michel Foucault called points of heresies, which correspond to Deleuze and Guattari’s “Event-centered singularities” and resonances between them that make up the diagrammatic feature of the plane. Their physical magnitude can unexpectedly take us off in a new direction, where there is no longer a need for speculative unity between nature and spirit or between nature and technology, but rather ecologic modulations of micro brains’ plasticity. The plastic forces operate between the organic and inorganic, between human and non-human. Their plastic method is not so much a transformation of one into the other but something passing of one into the other to anticipate the future of social and politico-aesthetic change.

Проект на Фонданция Изкуство днес, Пловдив, в сътрудничество с Корнер Колидже, Цюрих.

Проектът е част от програмата на Пловдив 2019 - Европейска столица на културата.

Подкрепен от Общинска фондация Пловдив 2019, Про Хелвециа, Гьоте Институт София, Федерален Канцлерамт Австрия (Bundeskanzleramt), Австрийско Посолство в София.